Не бойте се деца


Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко.

Но хлеба не стига, деца.

И ваште лица

са сгърчени вече от плач.

И ваште очи

са сухи и неми -

такива големи,

мъчително тъжни очи...

И в тех е стаен

ужас свиреп

Хлеб!

Хлеб!

 

Послушайте, малки,

послушайте, мънички мои, -

така е днес,

наверно било е и вчера.

И аз, понеже нямам храна,

понеже нямам с какво,

ето на

ще ви нахраня със вера. -

 

Ще дойдат години

и ний ще ги стигнем водите

ще впрегнем в бетонен ръкав.

Не ще ги изпуснем, нали

Ще ги впримчиме здраво.

Ще им кажем

Така ще вървите!

И те ще тръгнат така!

 

Ще имаме хлеб тогава.

Ще имаме хлеб!

И радост в очите ще имате,

мънички мои.

Имам ли аз,

то значи да има за теб,

имаш ли ти,

то значи да има безброя.

 

И толкова хубав ще бъде

тогава живота.

И днешната плесен

ще бъде безкрайно далеко.

Ще пееме всички.

Ще пеем, когато работим,

но радостни песни,

които ще славят човека.

 

И, ако случайно

и аз остарея, тогава

ще гледам от своя прозорец

далечния път,

ще гледам как вие се връщате,

бодри и здрави,

и тихо ще шепна

О, колко е хубав светът!

 

Така и ще бъде!

А днеска оскъден е хлеба.

На вашите майки

гърдите са сухи сега.

Да хленчим - не ще ни помогнат

и хленч не ни трябва.

Но мен ме притиска

жестока, дълбока тъга. -

За вашто сега

е горест стаена във мен.

Ала

не бойте се, деца,

за утрешния

ден!